Сънувах интересен сън.В него имаше един човек, който не познавах, но разбирах добре.Беше унил и изглеждаше изгубен в себе си.Попитах го, какво му е, а той ми обясни, че цял живот е имал една единствена мечта и тя е да изкачи най-високия връх.В съня ми аз бях тръгнал в същата посока, но не с намерението да покорявам, а да видя повече.Бях сам и затова го поканих да дойде с мен и той се съгласи.Пътят беше дълъг, изморителен и тежък, но това не ни сломи.Чувствахме се щастливи и жизнерадостни, въпреки умората.На предела на силите си ние успяхме да изкачим върха, при което се откри гледка, която малко хора са имали честта да видят.Удивен от гледката,  за миг, забравих за моя спътник.Спомням си, че очаквах да го видя прероден.Човек сбъднал мечтата на живота си, би трябвало да е променен.Погледнах към него с усмивка, но той бе седнал разтревожен и мрачен.Попитах го - "Какво ти има?", а той отвърна, че сега животът му няма смисъл.В същия момент на небосклона се появи образ - образ на дълбоко морско дъно.Под влияние на това привидение, човекът се изправи и разбра какво се опитват да му кажат - "Отиди на най-дълбокото място".И така човекът откри своята нова мечта.Но дали новата цел осмисли живота му?...Дори след като съм вече буден не мога да реша, какъв беше смисълът на този сън.Предполагам, че идеята е, че смисълът се крие не в мечтата, а в пътят на достигането й.Или пък, че целите на живота ни осмислят.Дали пък този човек, не съм бил аз?Дали не търся и аз своята цел, въпреки привидното си безразличие?Не знам и предполагам, че няма да разбера.Но сънят си струваше :)